Източните Родопи - моето откритие

Валентина Райкова

Открих  за  себе  си  един  нов  свят  това  лято по време  на  пътуване в района  на  Източните  Родопи. Родена  съм  и  живея  край  морето, но  детството  си  съм  прекарала  в планински  град  и  съм  израснала  с обичта  към    силата  и  особения  дъх на планината.

Целта  на  пътуването  беше  Перперикон, но  покрай  това  свято  място видях и  Александровската  гробница, макар  и  бегло, усетих  духа на  непознатите  ми    досега  Хасково и Кърджали.

На  тракийското  светилище  Перперикон  всеки  българин  трябва  да  се  изкачи, за да усети  силата  на  земята  ни. Разкрита  е  малка  част  от  тайната  на  миналото. Както  ни  каза  сладкодумният  екскурзовод, участник  в  археологическите  разкопки, по  тези  места  за  специалистите  има  още  много  работа  поне  за  500- 600 години  напред. Чудесно  е, че  магическата  сила  на историята  събира  вече  много  хора  на  това  място  и  по  време  на  Фестивала през  юни, и  през  цялата  година. Дано  поколенията  успеят  да  съхранят  откритото  досега и  да  превърнат  района  в истински културно-исторически  център и  надеждна  туристическа  дестинация. За  силен  знак  приех  останките  от  кулата  на  Перперикон- единствено  те  се  извисяват и  отдалеко по  виещия  се  път  личат  като ориентир, като  символ  на  свещеното  място.

Не  предполагах  колко  богати  на  история за  живота  на траките  са  местата, по  които  за  първи  път  идвах. Едва  ли  човек  осъзнава какво  е  да се  върнеш  във  времето  на  IV в. пр. Хр., когато  влезе в музейния  комплекс  на  Александровската  гробница, близо  да  едноименното  хасковско  село. Последното  десетилетие е благодатно  за  археолозите в района  на  Източните  Родопи. По цялата  височина „Хасара“, на  около  километър  на  изток  от  селото  личат  останки  от  антична  и  средновековна  крепост. Много  от  могилите  в  този  район  вече  са  „изследвани“ от иманяри, други пазят  своите  тайни.  Щастливи  са  специалистите, че  са  успели да спасят  от  иманяри или  от  разрушителното  въздействие  на  времето изключителните  стенописи  в  гробницата  под  могилата „Рошавата  чука“- Александровската  гробница. Тя се  оценява  като   едно от най-значимите открития на българската археология заради  уникалните  си   стенописи, нарежда се  сред най-големите открити досега съоръжения от този тип.

Идвайки  за  първи  път  по  тези  места, задължително  трябваше  да  видя  символите на  Кърджали и Хасково. Т. н.  Водно  огледало  е красиво, внушително  съвременно  съоръжение, с което  са  укротени  водите  на  р. Арда, минаваща  през гр. Кърджали. Всеки  гост  пък  на  Хасково трябва  да  се  изкачи  по  хълма до  Камбанарията  и  Статуята  на  Богородица с младенеца- българския рекорд  в Гинес. Мястото  излъчва  особена  енергия, красиво  и  впечатляващо  е. От  върха  на  Камбанарията   като  на  длан  се  вижда  спретнатото градче. А застанал  в  подножието  на Статуята, се почувствах    почти  като  пред  американския  символ и  по  алековски  си  помислих  как ли  ще  изглежда  гледката  на  лунна светлина...

    Но  всичко видяно  дотук е  направено  от  човешката ръка или  тя  е  помогнала сътвореното  от  човека  в  миналото, след  векове  да  бъде  показано  на  поколенията. Нещо, което  не  бях  подготвена  да  видя, защото  не  беше  вписано  предварително  в  маршрута,  ме  впечатли  особено. Не  само  заради  изненадата, а и  защото всичко  е  естествено, сътворено  от  природата. Каменната  сватба  е  един  от  природните  феномени  край  Кърджали. Заставайки    пред  каменните  изображения, наистина вкусих  дивата  природа. Вглеждах  се  в изваяните  фигури и въображението  ми  само  рисуваше   сцени   от  стария    сватбен  ритуал. Някой  спомена  за  легендата за  този  феномен. Донякъде малко  бързах да се  прибера  вкъщи, за  да  имам  възможност  да  проуча  повече информация за  това,  което  виждам. От  друга  страна  се  любувах  на  ефекта  на  изненадата. Всичко  от  интересния  феномен  Кърджалийски  пирамиди не  можах  да  видя, но  в  такива  случаи  се  казва-  да  остане повод  да  се  връщам  по  тези  места. Впоследствие  разбрах, че  съм  стояла  пред   каменна  композиция   „на  възраст“ 40 млн. години. С  такава  давност  мястото  е  било  дъно  на  море, скалите  са  се  образували   в следствие на подводна вулканична дейност.След  оттеглянето  на  морските  води природата  е  рисувала  и  извайвала  с вятър, слънце  и дъжд. Някои  от  фигурите  достигат  до  10 метра  височина. Съставът  на  скалите  позволява  някои   изображения  да  са  цветни- розови, светлочервени, кафеникави. Ясно  се  открояват  цветните  фигури  точно  на  младоженците. А  тази  красиви  околности  на  Кърджали  вече  повече  от  35 години  са  със  статут  на  природни  забележителности  и  са  обявени  за  защитен  природен  обект.

За  тези, които  не  знаят, събирам  в  едно  различните  версии на  легендата  за  Каменната  сватба: в основата  на  преданието  е  мотивът  за  любовта- в живота тя  се е оказала  невъзможна, затова  времето  я  овековечило. Момък от близкото  село Зимзелен залюбил мома  от съседно село- красива, с прекрасни  сини  очи. Според  обичая момите  е  трябвало  да  ходят  забулени, само  очите  им да   се  виждат. А влюбеният  левент бил  нетърпелив  да  види  цялата  красота  на  бъдещата  си  невеста. Баща  му  откупил момата  от  нейните  родители и  дигнали  тежка  сватба. Но  по  пътя за  селото  на  момъка ненадейно духнал силен вятър и отвял булото на младоженката. Нарушило  се  поверието- всички  били  привлечени  от  магнетичната  красота  на  бъдещата  невеста, обърнали  погледи  към  нея, а  никой  не  трябвало  да  види  моминото  лице. Мъжете завидели  на младоженека, дори  баща  му  бил  завладян  от  нечисти  помисли. Разсърдил  се  Бог  и  пратил  сила, която  вкаменила  сватбарите. Останал  жив  само  младоженецът, проливал  горчиви сълзи и  молел  природните  стихии и него  да  вкаменят. Молбата  му  се изпълнила, но незасъхналите   сълзи  останали- малко  водно  пространство  до  каменните  фигури........

Мисля  си  колко  вълнуващ  би  бил  един  днешен   сватбен  ритуал   на  фона  на  каменния  феномен, в тайнствената  атмосфера  на  преплетени  минало  и  настояще в името  на  любовта-  да  е  красива  и  вечна.

А  аз  си  тръгвам  от  земята  на  Източните  Родопи  по- силна българка, горда  с  тракийското  си минало.