Контакти

Избери език

Български
Намери
Бюлетин

Запишете се за последната информация по проекта

select * from menu_items where id=(select item_id from item_menu where page_id=5 limit 1)

Редките местни породи

Местните породи са част от „живото” богатство на Планетата. След хилядолетия естествен и изкуствен подбор те са добре приспособени към към условията на средата, в която живеят от векове, невзискателни, с утвърдени наследствени качества и висока жизнеспособност. Те са устойчиви на болести и климатични промени и са инструмент за управление и поддържане на естествени територии и местообитания. В последните години обаче в световен мащаб по данни на FAO се наблюдава драстично намаляване на разнообразието от местни породи - в периода от 2000 до 2007 година всеки месец в света изчезва една порода, а около 20% от породите са на ръба на изчезването. С изчезването на всяка една порода се губи не само уникален генетичен ресурс, но и важен компонент от екосистемата.

От дълбока древност на територията на България са се отглеждали различни видове животни. Древните траки са били прочути със стадата си и са измервали богатството си с количеството добитък, който притежавали. С индустриализацията на селското стопанство през ХХ в. обаче част от местните породи са загубени завинаги, а тези, които са достигнали до наши дни, са застрашени от изчезване.

Източни Родопите, благодарение на традиционното животновъдство, което се практикува и до днес, са оазис за древните местни породи  Родопско късорого говедо, Българско сиво говедо, Каракачанска овца, Каракачански кон. Те се отглеждат свободно и природосъобразно от векове наред и по този начин допринасят за поддържането на уникалния мозаечен ландшафт (редуващи се открити площи с храсти и гори)  и богатото биоразнообразие на Източните Родопи.

 

Родопско късорого говедо е най-малобройната порода говеда в България. То е примитивна форма на Bos Taurus Вrachyceros, останала непроменена от неолита до днес. Широко разпространено в миналото, днес това примитивно говедо е запазено само в Източни Родопи.

Прочети повече.

 

Българско сиво говедо е стара местна притивна порода. Според краниологични изследвания то е произлязло от кръстосване на късорогото Bos Taurus Brachiceros и дългорогото Bos Taurus Primigenius.

Прочети повече.

 

Каракачанската овца е най-близка до дивия предшественик на домашните овце – Европейския муфлон, и е една от най-старите породи овце в Европа. Животни от тази порода са развъждани от най-дълбока древност – древните автори споменават за грубовълнисти овце, отглеждани от траките. Носи името си от каракачаните, които са практикували номадско животновъдство.

Прочети повече.

 

 Каракачанският кон е примитивна порода местен кон, изключително издръжлив и приспособен към тежките условия на живот. Векове наред той е служил на каракачаните в техните дълги планински преходи по време на сезонните им миграции от летните пасища към зимните и обратно. Конете  са отглеждани пасищно, независимо от годишния сезон, никога не били подслонявани и целогодишно са отглеждани на открито, като сами се пазели от хищници.

Прочети повече.





Възстановяване на тарпан

Таксономия През 1784 г. Питър Бодърт дава на тарпана латинското име Equus ferus,...

Прочети още

Кулинарен пътеводител за Източните Родопи

Знаете ли какво е гюзлеми? Опитвали ли сте заешка баница  или пълнена тиква...

Прочети още