Влечуги

Разнообразният релеф, благоприятните климатични условия и ниският екологичен отпечатък предопределят богатото видово разнообразие на влечуги в Източните Родопи. 

Сухоземните костенурки са представени от Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni ) и Шипобедрената костенурка (Testudo graeca). Двата вида са близки,  различават се по формата и разположението на роговите щитчета на гърба, а Шипоопашатата костенурка има и значително по-дълга опашка, която завършва с рогов шип.

Блатните костенурки обитават бавно течащи води и блатисти местности и са представени от широко разпространената в Европа Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) и от характерната за Средиземноморието Южна или Каспийска блатна костенурка (Mauremys rivulata), която се среща по поречението на Бяла река.

Единственият вид гекон, който се среща в Източните Родопи, е Балканският гекон (Cyrtopodion kotschyi). Той е синантропен вид и може да се наблюдава нощем в селищата.

От гущерите най-интересни са Змиегущерът, наричан също жълтокоремен гущер и жълтокоремник (Pseudopus apodus) – най-големият гущер в Европа, който обаче на външен вид прилича на змия, и Змиеокият гущер (Ophisops elegans), който подобно на змиите няма клепач на очите и който се среща в само в долината наБяла река.

От змиите най-интересни са Турската боа (Eryx jaculus) - единственият представител на семейство Боидни (Boidae), срещащ се в Европа, и Змията червейница (Typhlops vermicularis), която по външния си вид и подземния начин на живот наподобява дъждовен червей. Интересна е и котешката змия (Telescopus fallax) , която дължи името си на тясната вертикална зеница на окото, подобна на тази на котките.

Водните змии са представени от два широко разпространени вида - Сивата водна змия (Natrix tessellata) и Жълтоухата водна змия (Natrix natrix).

Единствената отровна змия в Източни Родопи, която би могла да е опасна за човека, е Пепелянката (Vipera ammodytes). Тя лесно се разпознава по тъмната зигзаговидна ивица по гърба и малкото рогче на върха на предносните щитчета („муцунката”). Пепелянката не е агресивна и напада само при заплаха – неволно настъпване, опит за улавяне.

Принтирай страницата | Изпрати на приятел