Защитена зона Бяла река

BG0002019

Мястото обхваща водосбора на Бяла река в най-югоизточната част на Източните Родопи, непосредствено до държавната граница с Гърция. То включва долината на Бяла река и заобикалящите я планински хълмове от село Черничево на запад до мястото, където реката пресича държавната граница на изток. Растителността в района е твърде разнообразна и подложена на силно средиземноморско влияние. Поради слабата населеност и граничния режим тук са се запазили гори от мизийски бук /Fagus sylvatica L. subsp. moesiaca/ и горун /Quercus dalechampii/. Широко разпространение имат и смесените дъбови гори от горун, виргилиев дъб /Quercus virgiliana/, благун /Quercus frainetto/ и космат дъб /Quercus pubescens/, на места примесени с келяв габър /Carpinus orientalis/. Добре застъпени в района са ксеротермните храсталачни съобщества от средиземноморски тип със значително видово разнообразие, с преобладаване на грипата /Phyllirea latifolia/, червената хвойна /Juniperus oxycedrus/, с участие на драка /Paliurus spina-christi/, мъждрян /Fraxinus ornus/ и др. Реката е сравнително пълноводна и водите й не са замърсени. Коритото й е песъчливо-каменисто. Бреговете са обрасли с върби /Salix spp./, източен чинар /Platanus orientalis/ и храсталаци. На отделни места в района се срещат единични и сравнително невисоки скали. Главно около селищата са разположени селскостопански земи, заемащи една много малка част от общата площ.

В района на Бяла река са установени 167 вида птици. От срещащите се видове 67 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 22 вида и в SPEC3 - 43 вида. Бяла река е място от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом. Тук се срещат 5 от установените за страната 9 биомно ограничени вида, характерни за този биом - голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, червеногушо коприварче /Sylvia cantillans/, малко черноглаво коприварче /Sylvia melanocephala/, белочела сврачка /Lanius nubicus/ и черноглава овесарка /Emberiza melanocephala/. Бяла река осигурява подходящи местообитания за 51 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Четиридесет и шест от тях са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС и повече от половината от тях имат значителни гнездови популации тук. Районът е постоянно място за почивка и хранене на черни лешояди /Aegypius monachus/. Бяла река е едно от най-важните в страната места от значение за Европейския съюз за опазването на черния лешояд, както и за гнездящите тук черен щъркел /Ciconia nigra/, осояд /Pernis apivorus/, малък орел /Hieraaetus pennatus/, орел змияр /Circaetus gallicus/, късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, козодой /Caprimulgus europaeus/, голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/ и белочелата сврачка /Lanius nubicus/. Горската чучулига /Lullula arborea/ е представена в Бяла река със значима на европейско ниво гнездова популация.

Горските местообитания са застрашени от естествени или причинени от човека горски пожари, залесяване с неприсъщи за района дървесни видове, както и незаконните сечи, особено покрай реките. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района, е изграждането на ветроенергийни паркове. Такива, вече изградени на гръцка територия, в близост до българската граница, възпрепятстват придвижването на птиците и предизвикват фрагментация на местообитанията на лешоядите от двете големи колонии в региона – тази по долината на река Арда в България и тази – в Дадя, Гърция.Потенциална заплаха са и инвестиционни проекти, свързани с добив на полезни изкопаеми, които може да предизвикат по-нататъшно разрушаване и фрагментация на местообитанията, както и замърсяване на почвата и водите.