Контакти

Избери език

Български
Намери
Бюлетин

Запишете се за последната информация по проекта

select * from menu_items where id=(select item_id from item_menu where page_id= limit 1)

Кърджали

Таня Рангелова

Винаги съм харесвала Родопите. Тази планина сякаш крие магическа сила в себе си и винаги когато отида там едновременно се успокоявам и зареждам със сила и вяра.

Имам няколко любими места в Родопите – Чудните мостове, връх Снежанка, селцата Смилян, Могилица и Арда… Но все още не бях стъпвала в Източните Родопи... И така до един сумрачен студен и дъждовен съботен ден, когато с група колеги отпътуваме към Източните Родопи и по-конкретно към град Кърджали. Пътуването ми се струва доста дълго, но ето че след около 4 часа пристигаме в града. Според историците град Кърджали е възникнал като преселническо селище на турци след превземането на българските земи. Смята се, че носи името си от името на турския военачалник Кърджа Али, когото хората почитали и уважавали. Неговите последователи и приближени изградили селището си около гроба на почитания от тях воин. Регионът е богат на древни наследства и определено има какво да види човек. Тук се намират светилищата Татул и Перперикон -  най-големия мегалитен комплекс, открит до момента.

Отправяме се към Историческия музей в града. Сградата на музея ме впечатлява веднага с интересната си архитектура.

От екскурзоводката разбирам, че тук навремето през далечната 1870 г. се е намирал градския конак.

Самата сграда на музея е построена в 20-те години на XX в. по проект на руския архитект Померанцев. Постройката е издържана в средноазиатски стил и е била предназначена за мюсюлманско училище (медресе), но никога не става такова. През 80-те години на XX в. е превърната в един от най-красивите български музеи с обща експозиционна площ от 1300 квадратни метра. В музея има богати експозиции в различните отдели Природа, Археология, Етнография, История. Сред множеството интересни експонати най-се впечатлих от украшенията и великолепната дърворезба, както и от възстановената в естествени размери мандра, работилници за въглища, преработка на памук и тъкачница.

Експозиционно са представени интериора на дома, сватбените и други обичаи на мюсюлманското и християнското население от района от края на XIX до 50-те години на XX в. Отделено е и специално внимание на тютюна и тютюнопроизводството – показан е целия цикъл на отглеждане и производство.

В Кърджали се намира и един от най-големите средновековни паметници - храмът "Св. Йоан Предтеча" в кв."Веселчане", който е наскоро реставриран. Той е бил част от средновековен манастирски комплекс от 11-14 век, който е бил и епископска резиденция. Наскоро там е разкрита гробница на епископ и в нея са намерени уникални златотъкани епископски одежди, които са доказателство за това. За съжаление когато отидохме да го разгледаме беше затворен и така си направихме само няколко снимки отвън.

Една от атракциите на Кърджали са понтоните в язовира и вкусната риба която приготвят там. Вечерта изморената ни група поседна там и се отдаде на вкусни хапки и шумни приказки до ранни зори.

На следващия ден отидохме и до Перперикон-най-забележителното място в региона. Перперикон се намира на около 15 км. от Кърджали и с рейса стигнахме до него за няколко минути. Представлява археологически комплекс с голямо мегалитно светилище, свещен град и крепост. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на бог Дионисий. Перперикон се състои от крепостна стена, Акропол, изграден от огромни каменни блокове и разположен в най - високата част на хълма, Дворец, който е изсечен в скалите и предградия, представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове. Доста е обширен като площ и ние с екскурзовод разгледахме целия комплекс.

С Перперикон се свързва името на бог Дионисий, за който нашия екскурзовод ни разказа следната легенда:

Във времето, когато боговете още живели сред хората, Зевс се влюбва в красивата Семела и от тяхната любов се ражда малкият Дионисий. Дионисий скита по Земята и учи хората да отглеждат грозде, правейки от него благоуханно вино. Така по-късно се появяват празниците в негова чест: т. нар. орфическите мистерии, които се правели само от посветени, а това били единствено неженени мъже. Тайнствата ставали в затворени общества и скрити места, недостъпни за погледа на останалите хора - скали и пещери, с каквито изобилстват Източните Родопи, Странджа и Сакар. Те били придружени с хорови песни и мимически игри. Кулминация представлява символичната смърт на царя жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионисий от титаните, и също символичното зачатие на богинята майка, даващо началото на живота.

Смъртта на жреца се осъществявала чрез кръвната жертва на бик, кон, козел, а понякога и хора. Зачатието пък се реализирало с масово съвкупление на мъже и жени. По-късно орфическите тайнства се олицетворяват от разюзданите вакханалии в чест на бога на виното и веселието Дионисий.  Интерсена история наистина...

От Перперикон групата ни се отправи към село Татул, което се намира на 2 км западно от с. Нановица и на 15 км източно от Момчилград. Смята се, че при Татул се намира гроба на легендарния Орфей. Доскоро това бе никому непознато селце, при което се правиха разкопки от екипа на  проф. Николай Овчаров. Именно откритията при разкопките превърнаха с. Татул в сензация. Дори наричат Татул “Българския Стоунхендж”.

Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. В центъра на най-високото място на скалния връх  е разположен гроб с ориентация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на скалата е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден, издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на течности.

Археолозите смятат, че светилището се е използвало за пренасяне на жертви на древните тракийски божества както и, че е било средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето, което в деня на зимното слънцестоене, например при изгрева си Слънцето е попадало в един специален скален процеп.

 

Направихме си снимки и тъй като стана доста дъждовно и студено побързахме да се върнем в рейса ни, където да се постоплим и да споделим емоциите от преживяното.

Ивайловград

“Най-хубавото място във всемира,най-хубавият кът на този святе точно между...

Прочети още

Перперикон – Археологически комплекс

Местоположение: Комплексът се намира на 20 км североизточно от гр.Кърджали,...

Прочети още