Карта на сайта | Контакти

Избери език

Български
Намери
Бюлетин

Запишете се за последната информация по проекта

select * from menu_items where id=(select item_id from item_menu where page_id= limit 1)

Каракачански кон

Каракачанският кон е примитивна порода местен кон, изключително издръжлив и приспособен към тежките условия на живот. Векове наред той е служил на каракачаните в техните дълги планински преходи по време на сезонните им миграции от летните пасища към зимните и обратно. Конете  са отглеждани пасищно, независимо от годишния сезон, никога не били подслонявани и целогодишно са отглеждани на открито, като сами се пазели от хищници. С падането на Желязната завеса и колективизацията през 50-те години на ХХ в. каракачаните са принудени да уседнат, а животните им са отнети. Това води до драстично намаляване на броя на каракачанските коне в България.

Каракачанският кон е сравнително дребен, с височина при холката средно 128 см. Той е широкочел с права профилна линия на главата,  брахицефален и набит планински товарен и ездитен кон, с добре развити телесни форми. Крайниците са сравнително къси, със здрави копита. Цветът е различен - черен, кафяв, сив и алест. Характерни за породата са много дългата и богата грива на челото и шията и дългата, достигаща почти земята, опашка.

Каракачанските коне са невзискателни, невероятно силни и издръжливи. Отглеждането им е изключително табунно, като конете сами сменят височината на пасищата според сезонните промени през годината.

В Източните Родопи полудиви каракачански коне могат да се видят на полуострова на яз. Къдржали срещу хижа „Боровица”. Представители на породата могат да се видят и в стадото, създадено по проекта „Новото тракийско злато“ в Натура 2000 зона Бяла река, в района на село Костилково, общ. Ивайловград.

Приключения

Приключения с диви коне в Източните Родопи self-guided тур, за индивидуални туристи13...

Прочети още

Възстановяване на елен лопатар

„Новото тракийско злато“, Националното ловно рибарско сдружение – Съюз...

Прочети още