Българско сиво говедо

Българско сиво говедо е стара местна притивна порода. Според краниологични изследвания то е произлязло от кръстосване на късорогото Bos Taurus Brachiceros и дългорогото Bos Taurus Primigenius.

Българското сиво говедо е светло до тъмно сиво на цвят, като шията и долната част на тялото са тъмносиви до черни. Рогата са съразмерно дълги с красива вилообразна извивка. Върховете на рогата и копитата са черни. Представителите на породата са с неголям ръст, притежават плътна и здрава костна система, стегната мускулатура и здрави сухожилия. Здравата костна и мускулна система прави сивото говедо незаменим помощник на селските стопани до началото на ХХ в. като товарно и орно животно. По време на Балканската и Първата световна война е било използвано в обоза на българската армия. Десетилетия наред е било и единствен помощник на селяните в тежкия им земеделски труд.

Почти целогодишно животните се отглеждат на открито, като успешно се справят със суровите климатични условия и оскъдната паша.

В Източни Родопи Българско сиво говедо се отглежда в района на Маджарово, с. Горно поле, с. Малко Попово, с. Малки Воден.

Принтирай страницата | Изпрати на приятел