Контакти

Избери език

Български
Намери
Бюлетин

Запишете се за последната информация по проекта

select * from menu_items where id=(select item_id from item_menu where page_id=5 limit 1)

Флората на Източни Родопи

Разнообразният релеф, съчетан с различните климатични влияния от континента и Средиземноморието, обуславят района на Източни Родопи като един от най-богатите на биоразнообразие в Европа. В Източни Родопи се срещат видове, характерни за флората както на Европа и Средиземноморието, така и на Анатолия и Кавказ.

Досега са открити близо 2000 вида висши растения, като от тях 37 са балкански ендемити, т.е. се срещат само на Балканския полуостров, 22 са български ендемити и са разпространени само в България,  а Юрушкият лопен (Verbascum juruk)се среща само в Източните Родопи. Над 20 са растенията реликти, които са оцелели и достигнали до нас от далечни времена. Сред тях са родопският силивряк (Haberlea rhodopensis) и родопската горска майка (Lathraea rodopaea) 

Някога Източни Родопи са били покрити с гъсти гори. Днес само една трета от Източните Родопи е залесена, главно с широколистни гори със субсредиземноморски характеристики. Най-големи площи заемат дъбовите гори, а буковите гори се срещат в по-високите южни части Горските видове включват космат дъб (Quercus pubescens), мъждрян (Fraxinus ornus), червена хвойна (Juniperus oxycedrus) и два вида бук (Fagus sylvatica и Fagus orientalis), a източният бук (F. Orientalis) е уникален вид за Източните Родопи и Странджа. Характерни за Източни Родопи са и крайречните горички от източен чинар (Platanus orientalis), запазени на места по долините на  р. Арда и р. Бяла река.

Запазени са и малки петна от естествените гори от черен бор (Pinus nigra), които някога са покривали планината. За опазването им са обявени резерватите "Чамлъка", "Борака", "Боровец" и "Женда".

В миналото голяма част от горите са били изсечени, за да се освободят пасища и обработваеми земи. На места те са заменени от храсталаци главно от келяв габър (Carpinus orientalis), драка (Paliurus spina-christi), червена хвойна (Juniperus oxycedrus).  

Останалата част от планината е покрита от обширни пасищни и обработваеми площи. По този начин се оформя характерният за Източни Родопи мозаечен пейзаж – редуващи се открити площи с формации от храсти и гори, който предоставя разнообразни местообитания и предопределя уникалното биоразнообразие на района.

 

 

Кичестото плюскавиче
(Silene compacta Fisch) е
едногодишно или двугодишно
тревисто растение с красиви
цветове, което цъфти между
май и август по скалисти и
тревисти места. Освен в Източни
Родопи то е разпространено в Кавказ, Югозападна Азия и
Югоизточна Европа. 



Екопътеки

Екопътека от Болярци до ПерпериконОбцина Кърджали, Източни РодопиПреди...

Прочети още

Възстановяване на тарпан

Таксономия През 1784 г. Питър Бодърт дава на тарпана латинското име Equus ferus,...

Прочети още