Сухоземните костенурки в Източните Родопи: обърнете им внимание, защото изчезват
Младият екип на природозащитно сдружение „Биосфера” се срещна с много хора в Източните Родопи, където е едно от последните обитания на сухоземните костенурки в България. Ето обобщение на впечатленията им: „Всички бяха категорични, че днес все по-рядко ги виждат и срещат в района, където живеят. Всички тъжно потвърждат: “Те изчезват!”.
В 120 населени места в Източните Родопи те разпространиха плакати и стикери, предупреждаващи местните хора за опасността сухоземните костенурки да изчезнат, което ще е голяма загуба за нашата природа.
Екипът на „Биосфера” изнесе дванадесет презентации в десет училища от района за двата вида сухоземни костенурки, срещащи се в страната ни – шипобедрената и шипоопашатата. Над 300 деца и техните учители бяха запознати с начина на живот, значението на сухоземните костенурки в природата, заплахите, които стоят пред тях, като изчезването на местата, където се хранят и размножават в резултат на човешката дейност. Сухоземните костенурки са изправени и пред още една значителна заплаха – бракониерството. Събирането на костенурки с цел отглеждането има в паркове и частни дворове, като домашни любимци и още по-страшното за храна. У нас все още има региони, където местното население използва сухоземните костенурки, като деликатес или с погрешното разбиране, че помагат за лечението на някои болести.
В миналото широко разпространени на територията на България, днес двата вида сухоземни костенурки, шипобедрена (Testudo graeca Linnaeus , 1758 ) и шипоопашата ( Testudo hermanni , Gmelin 1789 ) са световно застрашени видове, вписани в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN - 2004). Днес тези видове са приоритет за опазване от редица международни конвенции: Конвенция за опазване на европейската дива флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция); Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна ( CITES) ; Директива 92/43 на ЕС от 21.05.1992 г. за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. В България сухоземните костенурки попадат под протекцията на Закона за биологичното разнообразие и Наказателния кодекс.
В нашата страна двата вида се срещат почти повсеместно от морското равнище до около 1400 – 1500 м. надморска височина. Числеността на сухоземните костенурки рязко намалява през последните десетилетия, макар в миналото тези животни да са били едни от най-често срещаните влечуги. Константин Иречек пише през 1899 година: “Който иде от север, ще се зачуди на многобройните костенурки, с много изпъкнал щит, черно и бяло-жълто карирани, около две педи дълги, които на север от Балкана по рядко се срещат, обаче в Тракия са съвършено обикновено явление”. Ако днес пътят на Иречек бъде изминат отново, вероятността да се срещнат сухоземни костенурки е изключително малка.
В момента най-висока плътност на сухоземни костенурките е установена на територията на Източните Родопи, Сакар планина, Дервентските възвишения, Странджа планина и в южните части на Струмската долина, както и в ниските части на околните й планини. В останалите части на страната популациите им са силно разпокъсани или са достигнали минимума си.
Вижте тук повече информация