Каракачанска овца

Каракачанската овца е най-близка до дивия предшественик на домашните овце – Европейския муфлон, и е една от най-старите породи овце в Европа. Животни от тази порода са развъждани от най-дълбока древност – древните автори споменават за грубовълнисти овце, отглеждани от траките. Носи името си от каракачаните, които са практикували номадско животновъдство.

Каракачанската овца е плод на вековна селекция на овчарите-номади, които до средата на ХХ в. са кръстосвали Балканите с тях. Това е много издържлива, приспособена към тежки природни условия и номадски начин на живот порода.

Каракачанските овце са дребни, със здрава костна система и твърди копита. Мъжките животни имат дълги, здрави, спираловидно завити рога, а женските са предимно безроги, но се срещат и с малки рогчета. Отличителен белег на породата е късата тънка опашка с характерно удебеление в основата.

Вълната е груба, най-често сиво-черна или кафяво-черна на цвят, по-рядко бяла. Коремът, краката и главата не са зарунени. Руното е със специфичен строеж, който позволява бързото оттичане на водата при честите валежи в планината, като така запазва тялото на животното сухо.

Каракачански овце могат да се видят в моделната ферма в с. Тополиво, в с. Ръженово, общ. Маджарово, в с. Нановица, общ. Момчилград, с. Одринци, общ. Ивайловград и с. Македонци, общ. Кърджали.

Принтирай страницата | Изпрати на приятел