Защитена зона Мост Арда

BG0002071

Намира се в Югоизточна България в Източните Родопи. Обхваща поречието на река Арда от село Рабово до град Маджарово и северните части на Иранов рид. На север граничи със селата Маджари, Войводенец, Долно поле, Румелия и Горно поле. На запад с Пчелари, Голобрадово, Рабово, Поточница и Стари чал. Южната граница преминава през Красино, Сбор и Бубино, а източната е между Бубино, Черничино и град Маджарово. Мястото е част от долината на река Арда между язовирите Студен кладенец и Ивайловград, заобиколена от гористи планински склонове и скални масиви. Най-голяма площ от територията на мястото заемат широколистните ксеротермни гори и земеделските земи. На места сипеите са обрасли със смесени широколистни гори от цер /Quercus cerris/, благун /Q. frainetto/ и космат дъб /Q. pubescens/ със средиземноморски елементи, като червена хвойна /Juniperus oxycedrus/, дървовиден плюскач /Colutea arborescens/ и др. Отделни райони са покрити с храсти от глог /Paliurus spina-christi/ и жасмин /Jasminum fruticans/ в комбинация със сухолюбиви тревни формации от средиземноморски тип. В южните части горите са основно от горун /Q. dalechampii/ на места примесен с благун. Значителен е процентът на откритите тревни пространства с ксеротермни и алувиално-ливадни (около реката) тревни формации, както и на храсталачните съобщества, в които има и средиземноморски елементи. Земеделските земи са около самото долинно разширение и по склоновете и заравнените била. Коритото на реката е песъчливо-каменисто, като бреговете му са обрасли с върби /Salix spp./ и храсталаци.

На територията на Моста на Арда са установени  142 вида птици. От срещащите се видове 65 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 5 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 19 вида и в SPEC3 - 41 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 49 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 43 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Моста на Арда е място със световно значение, тъй като е представителен пример за Средиземноморския биом. Седем от срещащите се в България 9 биомно ограничени вида, характерни за този биом, се срещат тук: испанското каменарче /Oenanthe hispanica/, големият маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, белочелата сврачка /Lanius nubicus/, червеногушото коприварче /Sylvia cantillans/, малкото черноглаво коприварче /Sylvia melanocephala/, скалната зидарка /Sitta neumayer/ и черноглавата овесарка /Emberiza melanocephala/. Моста на Арда е едно от малкото места в България, които са от световно значение за опазването на черния лешояд /Aegypius monachus/. Мястото е едно от най-важните в страната от значение за Европейския съюз за опазването на царския орел, совоокия дъждосвирец /Burhinus oedicnemus/, черния щъркел /Ciconia nigra/ и египетския лешояд /Neophron percnopterus/. На европейско равнище районът е важен за опазването на чухала /Otus scops/ и синия скален дрозд /Monticola solitarius/. Други видове с представителни популации в района са големия маслинов присмехулник, градинската овесарка /Emberiza hortulana/, ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/ и др.

Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района, е изграждането на ветроенергийни паркове.