Български 
English
Втора ритуална жътва на лимец в Източните Родопи
Примерът на Петко Ангелов, част от мрежата на „Новото тракийско злато“ (НТЗ) се оказа заразителен и за други предприемчиви производители от Източните Родопи.
За първи път след много години в село Лимец, Крумовградско (Източните Родопи) на 11 август бе жънат лимец, смятан за най-старата житна култура в България. Началникът на Общинската служба по земеделие в Крумовград Димитър Мирчев, който е родом от с. Лимец, е засял през март първия си декар с лимец. Мирчев е взел семена от своя приятел Петко Ангелов, производител на лимец и собственик на къща за гости в с. Рабово, Община Стамболово. От седем години Ангелов работи за възраждането на лимеца в България и е инициатор на първия по рода си Фестивал на хляба в Източните Родопи, чийто акцент е възстановката на автентична жътва на лимец.
Лимецът в Лимец също бе ожънат по ритуален начин: местни жени жънаха със сърпове, а кравите овършаха с диканята. На събитието присъстваха кметът и много жители на Лимец, туристи, приятели и колеги на Мирчев, Михаела Кирчева – координатор туризъм в “Новото тракийско злато”. За здраве и успех на начинанието гостите се почерпиха с хляб от лимец, донесен от Петко и Стефка от Рабово, баница с картофи и домашно мляко от Лимец.
Димитър Мирчев е доволен от реколтата от първия си декар лимец, планира да засее целия добив и догодина да има двойно по-голяма реколта. Много от неговите съселяни вече проявяват интерес също да започнат да сеят лимец. Мирчев се надява да се възвърне старата слава на село Лимец, което единствено в България носи името на древното жито. Лимецът не е напълно изчезнал оттук: и днес местните хора виждат в землището на селото отделни стръкове подивял лимец и дори го използват за храна на животните си. Ако инициативата на Димитър Мирчев се поеме от съселяните му, лицемът може да им даде по-добър поминък и да вдъхне нов живот на единственото село в България с име на лимец. Село Лимец се намира на 17 км южно от Крумовград и наброява 80 жители – половината са пенсионери, а другата половина гледат тютюн.
Мирчев би могъл да влезе в процес на контрол и сертификация на биолимец, смята координаторът по НТЗ по биоземеделие доц. Владислав Попов. Според него Мирчев може да се кооперира с Петко Ангелов и да влезе в Асоциацията на производителите на лимец, за да извлече максимум знания и опит при отглеждането и преработката на лимец, както и да използва наличните машини за преработка и малката линия, която е създал Ангелов за подобряване на качеството на зърното.
Димитър Мирчев се надява с помощта на експертите от “Новото тракийско злато” да развие туристическа атракция, включваща жътва на лимец, изпичане на хляб в местната селска фурна и демонстрация на местния бит и култура в наследствената му къща, в която смята да подреди етнографска сбирка.
Вижте снимки от събитието тук.
